Автор: Силвия Сергиева, Млад посланик към програмата Youth Ambassadors на Women4Cyber Foundation, Представител на W4C Bulgaria Chapter
Силвия Сергиева е част от екипа на Аматас и млад изследовател с интереси в областта на киберпсихологията и човешкото поведение онлайн. Участието ѝ в Women4Cyber цели да насърчи разпознаваемостта на психологическия подход в киберсигурността.
В киберпсихологията фокусът не е само върху техническите аспекти на престъплението, а и върху личността на извършителя. Въпросът, който си задаваме, не е просто „Кой го направи?“, а „Какъв човек го направи?“ – какви са неговите емоции, подбуди и вътрешен свят.
Разбирането на психологическия профил на киберпрестъпника ни позволява да надникнем в мотивацията му и да изведем модели, които могат да помогнат за по-добра превенция, разследване и интерпретация на онлайн заплахите.
Основни психологически механизми при извършване на киберпрестъпления
Психологическият профил на извършителя често се формира на база на емоционални и личностни фактори. Сред тях са:
- Фантазии и фетиши – при сексуални насилници, свързани с разпространение на порнографски материали;
- Завист и ниска самооценка – при измами, кражби, пране на пари;
- Нараняване на егото – при кибертормоз, хакване с отмъстителна цел;
- Психопатологии и зависимости – водещи до личностно посегателство и нестабилно онлайн поведение;
- Параноични разстройства – свързани с киберпреследване, заплахи и манипулация чрез фишинг, вишинг, и др.
Типология: Емоционална структура на киберпрестъпниците
Профилите могат условно да се разграничат на два основни типа:
| Тип А (организирани) | Тип Б (неорганизирани) |
| • Преобладаващи емоции: страх и възбуда
• Поведение: планирано, хладнокръвно, със силен само контрол • Мотив: изграждане на фалшив „идеален Аз“, стремеж към превъзходство • Често нарушават социални норми с хладна рационалност |
• Преобладаващи емоции: болка и гняв
• Поведение: импулсивно, емоционално неадекватно • Мотив: фрустрация, чувство за безизходица, нужда от контрол • Действията често са реакция на лична криза и социална изолация |
Психологически профили на видовете хакери
| Black/Grey Hat | White Hat | |
| Възраст | 14–50 г. | 25–50 г. |
| Социален тип | Интроверти, трудно приспособими | Екстроверти, адаптивни |
| Поведение | Нарцистични черти, манипулативност, доминация | Аналитични, със самоконтрол и морална рамка |
| Навици | Зависимости, избягване на реалността | Търсене на смисъл и принос към сигурността |
Невидимите рани: Психологическото въздействие върху жертвите
Когато говорим за киберпрестъпления, често се фокусираме върху изгубените пари, откраднатите данни или техническите щети, но зад всеки успешен фишинг, откраднат профил или онлайн тормоз зад екрана стои човешко същество. Психологическото въздействие върху жертвите е сложен процес, който е съпроводен с вълна от емоции като:
- Страх и тревожност – Появяват се натрапчиви въпроси като “Следят ли ме?”, “Кой има достъп до информацията ми?”, като всяко ново съобщение или известие предизвиква у жертвата паника. Жертвата съответно губи усещането за контрол над живота си и по този начин става по-уязвима.
- Загуба на доверие – Жертвите губят доверие-не само в онлайн технологиите, но и в хората като цяло, а най-вече в собствената си преценка. Това може да доведе до асоциалност и страх към непознатото.
- Срам и самообвинение – Срамът е фундаментална човешка емоция, подобна на чувството за вина и унижението. Тази емоция често пречи на хората да споделят за случилото се и да потърсят помощ, което оказва негативно влияние върху психическото и физическото здраве.
Заключение
Профилирането в киберпсихологията е мост между психологията и киберсигурността. То ни дава инструмент да разберем не само как се извършват престъпленията, но и защо. Практическото му приложение е огромно: от създаване на по-устойчиви защитни системи и провеждане на ефективни обучения, които адресират психологическите уязвимости на служителите, до подпомагане на разследващите органи в изграждането на профил на неизвестния извършител. Колкото по-добре познаваме вътрешната мотивация на киберпрестъпниците, толкова по-ефективно можем да се защитим от тях, да предвидим следващите им ходове и да изградим една по-сигурна и етична дигитална среда за всички.
Източници: „Киберпсихология. Поведенчески аспекти“, Д-р Астра Манасиева